разговор с бог

- значи не вярваш,че съществувам?
- не вярвам
- тогава кой, ако не аз,е създал вселената?
- не знам, предполагам,че винаги е съществувала
- нещата не се появяват от никъде,всяко нещо има свой създател
- значи ти си създал вселената?
- аз
- как така?
- аз съм всемогъщ и всезнаещ
- и съществуваш едновременно като бог отец,исус христос и свети дух?
- точно така
- разправят също,че освен всемогъщ и всезнаещ си и милостив?
- стига да се разкаеш,бих ти простил всеки грях,освен един – да се усъмниш в съществуването ми

значи слезна на земята и умря,за да получим прошка за греховете си?
не можа ли просто да ни дадеш прошката?

значи си простил греховете на германците,които са измъчвали и убивали евреи и сега те са в рая,а шест милиона жертви се пържат в ада,защото не са вярвали в теб?

щом си всезнаещ,значи знаеш какво ще направя в бъдещето
значи не мога да направя нещо различно
защо тогава ме съдиш?

щом всяко нещо трябва да има създател,кой е създал теб?

щом си всемогъщ,можеш ли да направиш толкова голям камък,че да не можеш да го вдигнеш?

55 Responses to “разговор с бог”

  • Владо says:

    Мария, тъй като не мога да видя умът ти, нито да го докосна или почувствам, трябва ли да се съмнявам че съществува ?

  • georgi says:

    ае стиа с тия германци, бе пич… баси целия германски народ ли ти е виновен, че някои от тях за трепали евреи… че и за папата че бил германец и си мислил за газови камери.. кви са тия простотии уе, аре поне си мислих, че за тва няа да се праиш на всезнаещ. недей така суп много ти харесвам статиите ма тва с германците си е напрао тъпо, а и в днешно време вече няат нищо общо и даже ги е срам от това което са били и ти, който казваш, че не тряа да съдим койчо и гойчо, ги съдищ и за преди, и за сега

  • banshee says:

    ау, ау, ау. горките еврейчинки, пак те излезнаха много изстрадали и много гонени. плача като пиша това, свива ми се сърцето.

    обаче пък изобщо не ми става тъжно за немските войници, пращани да умират в името на кауза, в която най-вероятно изобщо не са вярвали. не ми е тъжно и за руските войници хрълящи се срещу артилерията на врага докато в гръб ги разстрелвали отряди на КГБ (в случай че отстъпят) или пък изпращани в лагери ако се върнат, защото ‘никой руски войник няма право да бъде взиман в плен’). изобщо не ми е жал за 20те милиона умрели във войната, 5те милиона от глад и около 4-5 милиона избити от режима на Сталин. някак си не мога да заплача като чета Солженицин, Суворор и като си представям какво ли е да копаеш с гумени ботуши сибирската земя при минус 40, изпратен от ‘своите’(!) там.

    не, не…не ми е жал…30 милиона жертви след ВС война дадени от Русия не могат да се сравнят с 6 милиона бедни, онеправдани еврейчета…първото е статистика, второто – чиста трагедия.

    п.с. не съм русофил, нито русофоб. ползвам най-идейното сравнение, което знам just to make a point

  • Браво братле, само така, животът бая се е заебал с теб, няма’ се отказваш.

остави купчина топли мисли